В откъса: Дъхът – мост между живота и смъртта, миналото и настоящето, вътрешното и външното, но и между съзнателното и несъзнателното, тялото и ума, емоциите и духа. Мозък – стресова реакция: кратко, картинно и ясно тълкувание. Връзката „дълбоко коремно дишане (обяснено по-долу) – вагусен нерв – лимбична система – отпускане на тялото и успокояване на ума“. Ефектът на дихателните упражнения при депресия, тревожност, посттравматичен стрес, биполярно разстройство или неовладян стрес. Връзката начин на дишане (плитко / дълбоко) – подход към живота.
В книгата: Опровергаване на тезата, че депресията се дължи на дефект в мозъчната неврохимия и че решението е във фармацевтичните коктейли. Принципите на невронауката – най-новите изследвания върху поразителната невропластичност на мозъка – новите пътища за лечение на депресията чрез режим, достъпен за всеки мотивиран да се погрижи за душевното си (и не само) здраве. Приведени са научни изследвания, проучвания и експерименти. Авторката е дипломиран психиатър с дългогодишна практика и член на Американския борд за интегративна холистична медицина.
***
Всички имаме трудни дни – понякога заради сериозни беди, друг път заради дребни неприятности. Ето, тази сутрин след медитацията аз се чувствах енергична и спокойна, но когато слязох долу, дъщеря ми хленчеше на дивана: Уморена съм... кракът ме боли... главата ме боли... уморена съм... кракът ме боли... главата ме боли..., а синът ми биеше в дразнещ ритъм с лъжица по плота, пръскайки навсякъде остатъци от храна. Състоянието ми бързо започна да се променя.
Изведнъж си спомних, че днес трябва да дойде жената, която чисти къщата. А накъдето и да се обърнех, виждах чинии, чаши, храна, книги, листа, мръсни чорапи и дрехи. Пфу. Погледнах часовника. След десет минути трябваше да излезем, а аз не бях закусила и нямах идея какво да правя с тази бъркотия.
Може би ще кажете, че това са дреболии. Че това не е кризисна ситуация. И ще сте абсолютно прави. С разума си аз също го знам. Тялото ми обаче отказа да го приеме. И започна да се готви да посрещне надвисналата заплаха. Сърцето ми препускаше, коремът ми се сви, гърдите ме стягаха, дишането ми беше плитко и учестено. Усещах как гневът ми напира и изразходвах доста енергия, за да запазя спокойствие и да не избухна. Приготвих си закуска за из път. Разчистих, доколкото успях, плотовете. Хвърлих мръсните дрехи в пералнята. Напомних на децата да си измият зъбите и да си приготвят раниците за училище.
Синът ми реши, че иска да покара новия си ховърборд. Идеше ми да се разкрещя, но само му предложих да го остави за после. Бездруго вече закъснявахме с десет минути. Докато потегляхме с колата, си дадох сметка, че имам избор. Можех да се оставя на стреса и емоциите и цял ден да кипя. Можех пасивно да реша, че това просто е един от онези дни и да го оставя да следва обичайния си неприятен ход. Можех да се обвинявам, че съм се справила толкова зле със ситуацията. А можех и да се прехвърля от главата в тялото, от близкото минало в настоящето, като обърна внимание на дишането си.
Започнах с дълбоко коремно дишане. Забелязах критичните мисли, които се стрелкаха през ума ми: как е трябвало да овладея ситуацията по-спокойно и елегантно; все пак нали това преподавам на другите! Почувствах как гърдите ми се стягат все повече. Отпратих тези мисли и отново се фокусирах върху дъха си. Започнах да дишам по-дълбоко, пулсът ми се забави, мускулите се отпуснаха. Почувствах се по-спокойна и умиротворена. Подсмихнах се, спомняйки си, че точно сега пиша главата за силата на дишането.
Това е най-обикновен, но чудесен пример за начина, по който умът ни превръща дребни, досадни, всекидневни събития в кризи, както и за способността на дишането да успокои пресилените емоции и реакции. Вече съм признателна за сутрешния прилив на кортизол и навременния урок. Перспективата и физиологията ми се промениха. Очертава се хубав ден.
Вероятно всичко това ви звучи познато, но се чудите какво общо има то с депресията. Ако не можем да се успокоим и разведрим след елементарно раздразнение, как ще се справим с по-големи проблеми? С времето неизбежните стресори – големи и малки – се натрупват и не ви остава друго, освен да се мушнете под завивките и да се изключите, или да експлодирате заради разлятата лимонада или хленчещите деца.
Как става това? Как мозъкът успява да направи от мухата слон? За да разберем, трябва да се върнем отново към същината на стресовата реакция. В практиката си аз използвам модела на ръката, предложен от Дан Сигъл, за да онагледя и опростя този сложен процес. Свийте юмрук с палеца навътре – това ще е вашият импровизиран модел на едното мозъчно полукълбо, а предмишницата ви – на гръбначния мозък. Мястото непосредствено над китката е мозъчният ствол – древната част на мозъка, която отговаря за дишането, сърдечната честота и задоволяването на най-базовите телесни нужди.
Горната част на юмрука – при сгънатите пръсти, символизира фронталния лоб, или челния дял на мозъчната кора – най-еволюиралата част на мозъка, благодарение на която можем мислено да пътуваме в миналото, настоящето и бъдещето. Тя ни позволява да анализираме, да разглеждаме нещата от различни гледни точки, да преценяваме. Също така обаче тя може да ни впримчи в неспирни брътвежи, които ни отвличат от настоящето, да предвещава бедствия и катастрофи, които никога не се случват, отново и отново да ни кара безмилостно да се самобичуваме заради грешките си, да ни измъчва с терзания какво ли мислят другите за нас. Очевидно тази част от мозъка може да бъде и благословия, и проклятие, не се ли научим да разпознаваме и опитомяваме творческите ѝ попълзновения.
Палецът в средата на юмрука символизира лимбичната система, в която се помещава детекторът за емоционална заплаха (амигдалата) и складът за спомени, свързани със страх (хипокампът). Лимбичната система действа като съдия, решаващ кое е добро и кое – лошо; към какво да се стремим и какво да избягваме. Тази преценка зависи от предишния ни опит, поради което преживените травми, насилие и злоупотреби я правят свръхбдителна и я карат вечно да очаква и да се готви за най-лошото.
Лимбичната система и мозъчният ствол съвместно служат за контролен център, който активира симпатиковата нервна система и предизвиква реакция на борба, бягство или вцепенение. Примитивната част на мозъка е невербална и не може да се успокои с думи, колкото и да се опитвате вие или някой друг. Тя говори езика на тялото и дишането. Отпуснатите мускули и бавното, дълбоко дишане ѝ действат като приспивна песен, която ни изважда от състоянието на бдителност и ни води към спокойна осъзнатост. Когато тялото е стегнато, а дишането – плитко и учестено, лимбичната система тълкува сигнала като заплаха, независимо от величината на стресора. Заплахата може е всякаква – от автомобилна катастрофа и наближаващ краен срок за служебна задача до коментар от партньора, мрънкащо дете или липса на достатъчно време за закуска.
Независимо дали сме стресирани заради външно или поради въображаемо събитие, лимбичната система завзема властта и установява контрол върху фронталния лоб, намалявайки кръвотока към него с цели 80%. Защо ли? Представете си, че докато пресичате улицата, иззад ъгъла завива ферари и полита с мълниеносна скорост към вас. Ако фронталният лоб вземе надмощие, той ще започне да анализира ситуацията и да претегля плюсовете и минусите на евентуалните решения, а междувременно вие ще бъдете прегазени, преди да сте предприели каквото и да било.
За да не се случват такива неща, лимбичната система изключва анализатора и взема аварийни решения за действие – за добро или лошо. Така тя ни дава най-добрите шансове за оцеляване при истинска опасност, но е доста скапана, когато врагът е в собствената ни глава, в надписите на телевизионния екран, информиращи ни за поредното бедствие, за което нищо не можем да направим, или в хапливия коментар на приятел в социалните мрежи, възприет от фронталния ни лоб като злонамереност.
Тъй като дишането е едновременно и несъзнателно, и съзнателно, автономно и волево, то ни предоставя възможност за комуникация с лимбичната система. Във всеки един момент дишането ни отразява емоционалното ни състояние. И по-важното, то е средство за промяна на въпросното вътрешно състояние. Когато дишаме бавно и дълбоко с корема, ние въздействаме на вагусния нерв, стигащ до мозъчния ствол и лимбичната система, и им съобщава, че сме в безопасност. Можем спокойно да се отпуснем, да храносмиламе, да се погрижим за пречистването и възстановяването на тялото си – изобщо, всички онези неща, които не стоят на първо място, когато оцеляването ни е застрашено. Освен това фокусирането върху дишането ни помага да се измъкнем от безпощадния брътвеж в мозъчната кора и да се върнем в тялото си. Ще поговорим повече по въпроса в следващата глава.
Дихателните упражнения са първото, което показвам на всички пациенти, независимо дали са ме потърсили поради депресия, тревожност, посттравматичен стрес, биполярно разстройство или неовладян стрес. Дишането, като единствения физиологичен процес, който едновременно е съзнателен и несъзнателен, представлява фундаментално средство за достъп до информация за вътрешното ни състояние, балансиране на нервната система и пренасочване на реакциите от автоматичен лимбичен рефлекс към по-обмислен и еволюиран отклик. Най-хубавото е, че докато сме живи, ще си остане безплатно, достъпно и жизненоважно. Можем да оцелеем близо месец без храна или седмица без вода, но без въздух ще разполагаме едва с няколко минути.
Въпреки фундаменталната роля на дишането за живота и оцеляването, повечето от нас не му обръщат никакво внимание. Приемаме го за даденост, освен когато изпаднем в панически пристъп и не можем да си поемем дъх. То обаче е свързващата нишка, бележеща не само собствения ни живот от раждането до смъртта, но и живота на всички същества преди нас. […]
Дъхът е мост не само между живота и смъртта, миналото и настоящето, вътрешното и външното, но и между съзнателното и несъзнателното, тялото и ума, емоциите и духа. Първата стъпка към баланса на нервната система и емоционалната стабилност е да установим връзка с диханието, да се вслушаме в посланията му и да се научим да дишаме правилно. Това ще ни помогне да се измъкнем от капана, да се отскубнем от безнадеждността, самотата, безсънието и оковите на депресията, изцеждащи ден след ден енергията ни.
На просто, физическо ниво важното значение на дишането като източник на гориво и енергия е повече от очевидно, но въпреки това често се пренебрегва в грижите за здравето. Средностатистическият възрастен индивид поема въздух около 16 пъти за минута, 960 пъти за час, 23 000 пъти за ден и 8 милиона пъти за година. Всяко вдишване внася свеж въздух, кислород и енергия в тялото. Всяко издишване освобождава токсини. И въпреки това 9 от 10 човека дишат неправилно. Това се отразява на всички системи в организма и води до умора, замъгленост на ума, лошо храносмилане, неспокоен сън, нарушен имунитет, забавен метаболизъм и натрупване на токсини, а те от своя страна – до емоционален и физически дистрес. Ако опознаем по-добре процеса да дишане и се научим да дишаме правилно, ще намерим облекчение на много от тези симптоми.
Както вече видяхме, дишането е посланик и регулатор на емоциите. Познаването на собственото дишане и на начина, по който се променя, когато сме щастливи, разтревожени, ядосани и тъжни, ни дава жизненоважна информация за вътрешното ни състояние, преди то да е взело връх над нас. Ще забележите, че когато сте притеснени, дишането ви става по-учестено, плитко, неравномерно и ограничено в горната част на дробовете. А когато сме изпълнени с радост, дишането ни е бавно, дълбоко, отпуснато, като стига чак до корема. Ще научите, че като промените начина си на дишане, можете да промените емоционалното си състояние.
Rx: Обърнете внимание на дишането си
В това упражнение ще изследвате уникалното си дишане такова, каквото е на момента. Седнете на стол удобно и отпуснато, с изправен гръб. Сложете едната си ръка на гърдите, а другата – на корема. Усетете дихателните движения с дланите си. Може да ви се прииска да вдишате по-дълбоко, но засега просто дишайте, по обичайния си начин, без да променяте каквото и да било. Почувствайте движението на гърдите и корема си, докато вдишвате и издишвате. Проследете го в продължение на няколко цикъла. Възможно е мислите ви да се разсеят. Няма проблем – те така си правят. Просто забележете, че блуждаят, и ги върнете към вдишването и издишването.
Забележете къде се усеща по-голямо движение – в гърдите или в корема? Просто обърнете внимание на следващите вдишвания и издишвания и вижте коя ръка се повдига и спуска повече. Целта не е да съдите и преценявате, а просто да забележите.
Сложете и двете ръце върху корема и продължете да следите вдишването и издишването. Може би ще забележите по-голямо движение само заради преместването на фокуса. А може би не. Продължавайте да следите разширяването и свиването на корема през следващите 5–6 цикъла на вдишване и издишване и вижте какво ще откриете.
Започнете да обръщате внимание на разликата между отделните вдишвания и издишвания. Ще забележите, че някои са по-ограничени от други, може би прекъснати от хълцане или нещо друго. Наблюдавайте. Щом установите дали напрежението е повече при вдишване или издишване, анализирайте нататък. Вижте на кое място в процеса възниква напрежението. Ако сте забелязали например, че по-трудно вдишвате, забележете къде започва напрежението – в самото начало, към средата или в края на вдишването? Ако ви е по-трудно при издишване, кога се случва това? В паузата преди издишването, в началото на самото издишване или някъде по-нататък? Наблюдавайте процеса с любопитство, сякаш провеждате научен експеримент върху себе си и своето дишане, без да влагате очаквания и преценки.
След като установите къде възниква напрежението, потърсете в кой момент се освобождава. Проследете следващите си вдишвания и издишвания, насочвайки вниманието си към появата и изчезването на напрежението. Дишането ви може да започне да се променя. Възможно е напрежението да намалее, да остане същото или да се усили. Просто наблюдавайте.
Започнете да броите: от началото на вдишването – хиляда и едно – хиляда и две – до най-дълбокия момент, след това направете същото с издишването. Повторете при 5–6 вдишвания и издишвания, за да добиете представа за начина си на дишане.
Това ще е вашата отправна точка. Една от най-честите грешки при дихателните практики е опитът да дишате според нечие чуждо броене, което всъщност може да породи още по-голямо напрежение в тялото ви. Ключът е да започнете от собственото си актуално състояние и да награждате оттам. Да речем, че вдишвате около две секунди и издишвате още толкова. Добавете двесекундни паузи в момента на максимално изпълване и изпразване на дробовете. Вдишайте две или повече секунди, задръжте дъха си две секунди, издишайте две секунди и пак задръжте две секунди. Обърнете внимание какво се случва, когато съзнателно промените навика си за дишане.
Ако сте свикнали например да вдишвате за две секунди и да издишвате за три, просто добавете двесекундни паузи съответно в края на вдишването и на издишването. Иначе казано, вдишайте за две секунди, задръжте дъха си за две секунди, издишайте за три секунди, отново задръжте за две секунди.
Продължете по този начин още 5–6 цикъла, като наблюдавате преживяването си. Ако забележите, че се напрягате и влагате твърде много усилия, намалете секундите. И обратното – забележите ли, че дишането ви се задълбочава, опитайте се да удължите времето за вдишване и издишване.
Когато сте готови да продължите нататък, премахнете паузите в края на вдишването и издишването и оставете тялото си да диша така, както му се иска. Обърнете внимание как се чувствате. Наблюдавайте продължителността на вдишванията и издишванията. Може би дишането ви се е задълбочило, а може би не. Проверете отново точката на напрежение, която открихте по-рано при вдишване или издишване. Забелязвате ли изместване, промяна или облекчение? Обърнете внимание как се чувства тялото ви след изследването на дъха, който толкова години сте приемали за даденост. Може би сте по-спокойни и ненапрегнати. Може би ограниченията в дишането са изчезнали и то е станало по-дълбоко. А може би сте смутени, защото не сте се справили или не сте успели да се фокусирате достатъчно дълго върху дъха си. В такъв случай обърнете внимание как тялото ви усеща тази самокритика. Опитайте се да приемете констатацията с благост и добронамереност.
Целта е просто да забележите начина си на дишане и дори реакциите си на упражнението. Това е само началото. Като всичко останало в живота, фокусирането и промяната на дихателните модели изискват практика. Отделете няколко минути и запишете наблюденията си в дневника, за да можете да проследите развитието си с времето.
Възможно е в хода на упражнението да сте забелязали, че дишате с гърдите. Това е типично при тревожност и депресия. Дишането с горната част на дробовете поражда напрежение, изпращащо сигнал за опасност към лимбичната система. Дори да седите в сигурното си, любимо кресло, мозъкът ви ще интерпретира плиткото, стегнато дишане от гърдите като предупреждение за надвиснала заплаха. Вероятно първо ще се почудите защо сте притеснени, после ще се упрекнете, че се чувствате така без причина. А както ще видим в следващата глава, този самоупрек води до още по-силно ограничаване на дишането и завъртане в порочен кръг.
Когато дишаме бавно и дълбоко с корема, вместо с гърдите, въздухът слиза до най-долните отдели на белите дробове и тялото получава повече кислород. Това активира и вагусовия нерв, който предава на мозъчния ствол сигнал, че всичко е наред, и лимбичната система, прекъсва симпатиковата реакция и включва парасимпатиковата нервна система, за да даде на тялото шанс да си отдъхне.
Може би сте забелязали, че в началото дишахте с гърдите, но постепенно започнахте да усещате по-голямо движение на корема. Именно това е идеята. Самото пренасочване на вниманието и на фокуса може да промени модела на дишане. Ако не се е случило при вас, не се притеснявайте. Понякога е нужно повече време и практика, за да се променят дълбоко вкоренените навици, но със сигурност е възможно.
След това насочихте вниманието си към разликата между вдишването и издишването, за да разберете дали едното е по-ограничено от другото, в кой момент усещате началото на ограничението и в кой – неговото освобождаване. Не мисля, че има изследвания по въпроса, но практиката ми показва, че начинът ни на дишане отразява подхода към живота. Едни хора вдишват леко и пълноценно, но издишват по-трудно. Те лесно поемат рискове и пробват нови дейности. Приемат с готовност любов и помощ, но мъчно загърбват стари болки, предателства и упреци към себе си и другите.
Други вдишват напрегнато, но издишват с лекота. Те по-трудно намират мотивация или смелост за нови начинания, често отхвърлят предложената им подкрепа или помощ, но по-лесно забравят минали страдания.
Полезно би било да помислите до каква степен това се отнася до вас, вашия модел на дишане и вашата житейска история. В работата си с хора винаги се удивявам как осъзнаването на собствения модел на дишане води до промяна на старите представи и нагласи към живота, които отдавна ни задържат на едно място. Вероятно дори сте забелязали, че за краткото време, в което обърнахте внимание на ограничението на дъха си, напрежението поне отчасти е намаляло или изчезнало. Осъзнаването е ключът към промяната. Не можем да променим нещо, което е скрито или заровено.
След това се фокусирахте върху продължителността на вдишването и издишването и добавихте паузи в максимума на двете. Депресивните симптоми често се проявяват като плитко, ограничено дишане в горната част на гръдния кош. Изследванията сочат, че оптималното здраве, което отразява балансирана нервна система, включва 4 до 6 вдишвания в минута, което ще рече по 5–7 секунди за вдишване и още толкова за издишване. Повечето хора дишат значително по-ускорено, а това означава, че непрекъснато изпращат ненужни тревожни сигнали към мозъка си, в резултат на което той се намира под постоянно напрежение. Паузата (задържането на дъха) дава възможност на мозъчния ствол да се освободи от старите, дълбоко вградени навици за дишане.
Мнозина интуитивно разбират силата на дишането и дори съветват другите да дишат дълбоко, когато са под стрес. Преподавателите по йога и психотерапевтите постоянно го повтарят. Някои хора обаче се чувстват по-напрегнати, когато се опитват да заставят тялото си да вдишва и издишва по-продължително от свойственото му. Пациентите ми често споделят, че са се опитвали да дишат дълбоко, когато са стресирани, но просто не се получава. Питам ги, за да разбера какво точно правят. Оказва се, че поемат дълбоко дъх, но с горната част на гръдния кош, с вирнати до ушите рамене и стегната, изпъната шия. Имитирам позата, за да видят сами напрежението. Вертикалното дишане няма нищо общо с отпускането! Дълбокото, пълноценно дишане е много важно, но трябва да се научим да го правим както трябва, започвайки от сегашния си модел и като постепенно го задълбочаваме и разширяваме, за да избегнем излишното напрежение.
Мозъчният ствол може да стане жертва на дълбоко вкоренени навици и модели, които вече не ни служат добре. Съзнателното дишане ни помага да се избавим от тях и да създадем нови. Умението да променяме ритъма на дишането си ни позволява да успокоим лимбичната система и да балансираме нервната си система, за да не реагира бурно на всичко и всички. Това от своя страна ни помага да се откъснем по-лесно от ненужното емоционално страдание.
Способността да се възстановяваме от трудностите в живота си е жизненоважно умение за развиване на устойчивост към стреса. Устойчивостта може да бъде измерена чрез т.нар. „вариабилност на сърдечната честота“ (HRV), отразяваща промяната в интервалите между съкращенията на сърдечния мускул. За да разберете по-добре идеята, наблюдавайте собствения си пулс.
Сложете два пръста на китката или шията си и напипайте пулса си. Проследете го при няколко вдишвания и издишвания. Забелязвате ли разлика? Бихте ли казали, че леко се ускорява, докато вдишвате, и се забавя при издишване? Ускоряването на сърдечната честота при вдишване активира симпатиковата нервна система. При издишване се включва парасимпатиковата нервна система и пулсът се забавя. Дишането балансира двете системи.
Сърцето, дихателната функция и автономната нервна система са тясно свързани с всяко вдишване и издишване. Здравото сърце е гъвкаво и адаптивно към резки промени вследствие на различни дейности и емоции. Нездравото сърце обаче губи гъвкавостта си и става резистентно на промяна, което води до понижена HRV. С ниска HRV се свързват депресията, тревожността, посттравматичният стрес и дори синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), както и ред други хронични заболявания. Дишането в ритъм, близък до резонанския ви ритъм от 3–6 вдишвания в минута, може да повиши HRV десетократно – знак за подобрено общо състояние и баланс на тялото и ума.
Духовните практики от хилядолетия познават силата на бавното, дълбоко дишане. В много древни култури думата за дишане съвпада с думата за дух. В този смисъл ограничаването на дишането потиска духа. Описанията на дихателни практики (пранаяма) за лечение датират поне от 700 г. пр.н.е. Пранаяма е санскритска дума, която можем да преведем като контрол на дъха. Древните йогини в Индия, последователите на чи гун в Китай, кахуните в Хаваи, майсторите на бойните изкуства и дори руските специални сили отдавна са наясно със способността на дишането да ни дарява енергия, концентрация и жизненост. В състояние на дълбока медитация будистките монаси вдишват шест пъти в минута. Песнопението Аве, Мария също изисква вдишване шест пъти в минута. Изглежда, ние постоянно забравяме и учим наново неща, които древните мистици и лечители знаят от хилядолетия.
За да извлечем благотворните ефекти от дълбокото дишане, трябва да дишаме правилно, а това е нещо, което малцина от нас правят, приведени над компютрите и залепени над мобилните телефони, глътнали коремите, за да изглеждат по-слаби и постоянно забързани нанякъде, за да свършат още нещо.
Не е необходимо да живеете с месеци, години или десетилетия в отшелничество, за да се научите да дишате правилно. Изследване сред специалисти по психично здраве показва, че дори еднодневно уединение, фокусирано върху контролираното дишане, води до облекчение на емоционалния стрес от прегарянето в работата. Нямате време и ресурси дори за това? Проучванията сочат, че и една дихателна практика значително намалява кръвното налягане, подобрява оксигенацията на организма и повишава HRV.
Древните йогини вярвали, че всички поемаме определен брой глътки въздух в живота си. Ако дишаме по-бързо и повърхностно, краят ще дойде по-бързо. Изследването „Фрамингам“, посветено на сърдечното здраве и обхващащо над 10 000 участници за период от 30 години, както и изследването „Бъфало“ установяват едни и същи резултати – начинът на дишане е предиктор за продължителността на живота. Ако досега сте подминавали дихателните упражнения, може би това ще ви вдъхнови да ги направите?
Когато човек е затънал в дълбока депресия и едва се надига от леглото, по-дългият и здрав живот надали му звучи особено мотивиращо. Как точно дихателните практики ще ви помогнат да преодолеете проблемите си? Според рандомизирани контролирани проучвания сочат, че бавното, дълбоко дишане облекчава симптомите на стрес, тревожност, гняв и депресия и подобрява настроението, енергията, мотивацията, вниманието и качеството на живот като цяло. Изследване сравнява ефектите от йогийски дихателни практики, лечение с антидепресанта имипрамин и електроконвулсивна терапия и установява, че на четвъртата седмица дишането има същата ефективност като антидепресанта, но без страничните ефекти (и финансовите му измерения).
Психиатрите Ричард Браун и Патриша Гербарг изучават различни дихателни практики и ги описват в книгата си Лечебната сила на дъха. Освен че преподават дихателни и йога практики на здравни специалисти, пациенти и ветерани, те предлагат техники за дишането, тялото и ума на пострадали от природни бедствия и травми. Едно тяхно проучване обхваща 183-ма оцелели от цунамито в Югоизточна Азия през 2004 г., повечето от които са с признаци на посттравматичен стрес. За 6 седмици показателите за стрес на участниците намаляват с 60%, а симптомите на депресия – с 90%. В списъка с чакащи не се отчита подобрение.
Подобни резултати са констатирани и при пострадали от земетресението в Хаити през 2010 г., урагана Катрина по американското крайбрежие на Мексиканския залив през 2005 г. и геноцида в Руанда и Судан. Ако хапчетата водеха до такива ефекти, всички щяха да ги пият. Удивителните резултати доказват онова, което са знаели още древните лечители – съзнателното дишане има могъща лечителна сила, която всички можем да използваме, независимо от положението и обстоятелствата. […]
Към „Лечение на депресията без медикаменти“
Д-р Скиликорн чете откъс от книгата си
