Навици, съчетаващи Дзен и осъзнаването на момента

Щастието не е за идиоти.

Навици, съчетаващи Дзен и осъзнаването на момента

Пролог от Марк


Като погледнем човешката история, стигаме до извода, че именно сега е най-подходящото време да се живее. Технологическият напредък е изумителен. На практика може да поберете „офиса“ си в джоба на панталоните си. Здравни специалисти твърдят, че благодарение на постиженията в медицината ще сме в състояние да живеем над сто години, и то добре. Но дори с подобни новости хората, изглежда, стават все по-нещастни и по-нещастни. Броят на депресиите и самоубийствата е нараснал през последните десетилетия, както и употребата на антидепресанти. Днес началната възраст за появата на депресия е четиринадесет и половина години, докато преди петдесет години е била 29. Да не споменаваме броя на разводите, който се е увеличил с 60%. Какво се случва?

Когато с Мануел се срещнахме за пръв път, установихме, че имаме много общо. Мануел – спокойният, уравновесен създател на метода майндфулзен* и на произтичащите от него бизнес техники, налагаше стил, изграждащ здрав мост между Изтока и Запада, между осъзнаването на момента и дзен. И аз, човек, който от край време изучава щастието. Сякаш винаги бях искал точно това – да внеса малко повече щастие в битието на другите, да подобря живота им, превръщайки се в пример, че независимо от съпътстващите ви обстоятелства, щастието е възможно.

Науката е на наша страна. През последните две десетилетия наблюдаваме истинска революция в областта на психологията и някои от най-добрите психолози потвърдиха, че щастието не идва отвън, от външните обстоятелства, а зависи от нашите навици, мисли, убеждения и от нагласите ни много повече, отколкото сме предполагали някога. Казано научно, може да изберем да бъдем щастливи с предпочитанието си към какво да насочим своето внимание. Щастието е вътрешно състояние. То създава простички, дребни навици ден след ден – като поставянето на цели, проявяването на благодарност, медитирането или изпълняването на физически упражнения.

Чрез книгата ще се научите как да сте щастливи тук и сега с това, което имате, така че да спрете да търсите щастието, а да си дадете сметка, че ако погледнете наистина внимателно, то е навсякъде. Щом веднъж престанете да го търсите, ще забележите, че винаги е било наблизо. То се крие в малките житейски удоволствия, които пренебрегвате в стремежа си към грандиозни постижения.

Естествено, щастието е много интимно и лично и всеки го определя различно. Няма единствено решение, подходящо за всевъзможни случаи. Щастието е такова, каквото го възприемате ВИЕ. И това е съвсем нормално.

Упражненията все пак ще помогнат – независимо какво е щастието за вас.

Ако искаме да разберем как да станем по-щастливи, най-напред трябва да приемем, че времето ни на тази планета е ограничено. Крайният пункт на пътуването е еднакъв за всички и по-рано или по-късно ще стигнем до него, но въпреки че го знаем, живеем сякаш безкрайността ни принадлежи.

Какво казват по въпроса хората, които са най-близо до края? Вероятно идеята да се вслушаме в тях е отлична.

Брони Уеър – австралийска медицинска сестра, грижила се за умиращи и написала книга за своите преживявания, отбелязва пет причини за техните съжаления, които дават и заглавие на книгата ѝ:

1. Щях да съм по-щастлив, ако бях имал куража да преживея живота си, верен на себе си, а не според очакванията на другите.

2. Иска ми се да не бях работил толкова много.

3. Щеше да е хубаво да бях достатъчно смел, за да изразявам чувствата си.

4. Искаше ми се да бях запазил връзката със своите приятели.

5. Трябваше да си позволя да бъда по-щастлив.

Направете си услуга и започнете да живеете СЕГА – не след като децата напуснат дома, не след завършване на поредния проект, не след закупуване на онази нова кола, нито след преместването в нов дом или пък след повишението в службата, което сте очаквали години наред. Не бъдете от хората, които „нямат време“, но прекарват по 30 часа седмично пред телевизора, играейки видео игри или по купони.

С помощта на книгата искаме да ви откъснем от страданието и да ви поведем към щастието. Звучи просто, но няма да е лесно. Ще трябва да се въоръжите с голямо търпение и с постоянство, самодисциплина (не се тревожете, само малко, обещаваме), с живо любопитство и с воля да научите нещо ново.

Ще откриете възгледи, които няма изобщо да ви харесат. Изпробвайте ги, преди да ги отхвърлите. Ще попаднете на съвсем обикновени неща и дори ще си кажете: „Нима е толкова елементарно?“. Проверете ги. Не е изключено дори да срещнете предложения, изглеждащи направо лудо, и да си помислите: „Какви ги дрънкат тези двама клоуни сега?“. Изпробвайте и тях.

Оправданието „това няма да подейства при мен“ от читателите на настоящата книга не се приема. Опитайте се и после оценявайте.

Щастието не е за идиоти. То е съчетание от навици и методи, които е възможно да усвоите, и те ще подобрят личния и професионалния ви живот. Щастливите и оптимистично настроени работници се справят по-добре, печелят повече, продават повече и имат по-голяма сигурност на работното си място – в смисъл, че е по-слабо вероятно да ги уволнят.

Създайте си собствено щастие. То е избор и най-значителните препятствия са самоналожените ограничения, като убеждението, че вие не сте достойни за него. Ако си мислите, че не заслужавате да сте щастливи, сигурно вярвате и че в живота не ви се полагат хубави неща, които ви носят удовлетворение. Точно това обаче ще ви държи настрана от щастието, защото, докато се придържате към подобна вяра, ще се самопроваляте навсякъде. Не се безпокойте, постепенно ще се научите да сте по-щастливи.

Науката е доказала, че щастието е въпрос на избор. То зависи от нашия избор, от онова, върху което предпочетем да се съсредоточим. Изберете щастието. Съсредоточете се върху всички заобикалящи ви хубави неща. Усмихвайте се много. Бъдете благодарни за това, което имате в живота. Медитирайте по пет минути дневно. Упражнявайте се по тридесет минути три пъти седмично. Упражненията са научно изпитани и ще ви направят по-щастливи, ако ги изпълнявате известно време.

Разликата между щастливите и нещастните хора не е в това, че дадена група се чувства тъжна или депресирана, а друга – не. Различието се проявява чрез способността на щастливите да се възстановяват по-бързо от болезнените чувства. Щастието не ви спохожда просто така. То е избор, изискващ усилия. Свързано е с прилагането на дребни навици като проява на оптимизъм и радост през определен период от време.

Не очаквайте нещо или някой да ви направи щастливи – нито дори Мануел или аз, защото чакането вероятно ще продължи вечно. Никой човек или обстоятелство не е в състояние да ви ощастливи. Единствено ВИЕ можете да го сторите. А ние ще ви дадем информацията.

Щастието изисква вътрешна работа. Външните обстоятелства са отговорни само за 10% от вашето щастие. Останалите 90% зависят от действията ви при срещата със споменатите обстоятелства и от отношението, което предпочетете да възприемете. С други думи, „онова, което ви се случва, е 10% от живота, а останалите 90% са действията ви във връзка със ставащото“.

Изразено научно, външните обстоятелства формират 10% от личното щастие, гените ви допринасят за 50% от него, а оставащите 40% се създават от целенасочени дейности – и именно при тях се намесват обучението и упражненията. 

Някои хора просто се раждат по-щастливи от другите. Точка. Ако обаче сте се родили мъничко по-нещастни и правите упражненията, със сигурност ще станете по-щастливи от човека, който априори е роден по-щастлив от вас, но не полага усилия.

Общото и в двете формули е колко малко външните обстоятелства влияят върху нашето щастие. Обикновено обаче смятаме, че външните обстоятелства имат далеч по-голямо въздействие върху битието и благополучието ни.

Бъдете щастливи такива, каквито сте. Най-забавното е, че често ще откривате щастието, когато престанете да го търсите. Наслаждавайте се на мига в живота си. Очаквайте чудеса и възможности зад всеки ъгъл и рано или късно ще ги срещнете. Без значение върху какво се съсредоточавате, непременно ще видите повече от него.

Изберете да се съсредоточите върху благоприятните възможности, предпочетете да се насочите към доброто. Фокусирайте се върху щастието и ще го създадете в своя свят. Направете го! 

ДЕН 1

       Приемете, че страданието невинаги e задължително

       (но е част и елемент от живота)

         ЕДНА ОТ ФРАЗИТЕ, приписвани на Буда и доста повтаряни в социалните мрежи, гласи че: „Болката е неизбежна, но страданието е по избор“. Независимо доколко вярваме в това, да не забравяме, че Буда е минал през света преди повече от 2500 години, а будизмът е устно препредавана традиция.

Твърдението повдига няколко интересни въпроса за обсъждане. Какво отличава болката от страданието? Наистина ли страданието е избор? Семантиката винаги е привлекателна, но – и опасна. Ако разберем, че болката неизменно съдържа физически компонент, а страданието е нещо напълно мисловно, ще възразим срещу най-съвременните теории, свързващи ума и тялото до нива, неподозирани доскоро. Връзката е долавяна интуитивно и защитавана от медитацията и практикуването на дзен от дълго време. Затова, изглежда, подобна насока на разсъжденията не е най-уместната. Вероятно е по-възможно да свържем болката с емоция (физическа и химична), а страданието – с наслагването на мисли (също физико-химичен процес), които се „прилепват“ към него. В този смисъл е ясно, че позволявайки си да изпитаме емоцията на болка, без да прибавяме мисловна скръб, ограничаваме максимално страданието. Сякаш бихме могли да премахнем горчивината и безпокойството от страданието, както и да получим „мляко без лактоза“.

По мое мнение медитацията дзен е техника, която най-добре подпомага последното предложение. Теза, която е в съответствие с Терапията на приемане и ангажиране (ТПА). Медитацията, неотъждествяването с нашите мисли и пълното приемане на чувствата, но без да попадаме в капана на размишления от типа „защо“, са най-добрите формули, които знам за „обиране на каймака“ от безпокойство и за запазването само на „сухия екстракт“ от най-неизбежната болка, присъща на самия живот.

Говорим за упражнение, което си струва, защото консуматорското общество постоянно ни внушава да се наслаждаваме на удоволствия в максимална степен, но никой не ни казва как да се научим да се справяме с разочарованието или да понасяме страданието. Оттук произтича съвременният успех на дзен и на медитацията в седнало положение, защото запълват точно тази празнота. Връзката, която медитацията осигурява, не е само най-подходящият балсам за болка, а ви позволява и да преживеете страданието без прекалено безпокойство и допълнително огорчение.

Дзен медитацията не изглежда по друг начин, не избягва и не отхвърля нищо, не търси разумно обяснение на извиненията и не потиска чувствата. Тя ни изправя пред самите нас, показва ни собствената ни същност, използвайки огледалото на другите, и подобно на добър учител, ни подкрепя при поемането на отговорността за превъзмогването на обстоятелствата, без да ни налага необходимостта поведението ни да е образцово.

Усмивката на дзен е мила, изпълнена с благодарност, податлива, но същевременно е уверена и сигурна. Нищо не наподобява райския покой, спиращ дъха ви. Нежен и лек, полъхът, дъхът ни приласкава в необятната си прегръдка, във вечността на своята обоснованост. Ала внимавайте, медитацията не е само утеха, а е и „прилив“ на енергия, проявяваща се с голяма сила. Не е нужно прекалено суетене, нито особено разпознаване; медитацията се утвърждава като най-добрият енергиен балсам на момента. Ако страдате, медитирайте и въпреки че първоначално е само за няколко мига, всичко ще премине.

„Отровата“, сгъстяваща краските на истинското страдание, се нарича вина, високомерие или отричане на вродената ни уязвимост.

И всъщност остават само здравословни „предупредителни сигнали“. Запомнете, че ако се съпротивлявате, страданието упорства. Приемете ли го, вие го преобразявате. Паскал е убеден, че „лошият късмет разкрива на душата светлини, които благополучието не успява да долови.“

Животът е несправедлив и дори Бил Гейтс го признава. Не бива да очакваме, че „тигърът няма да ни нападне, защото сме вегетарианци“, но никой няма да ни отнеме удовлетворението, че можем да се изправим пред препятствията с ведрост и спокойствие, които сами по себе си са утешителни (и да не изключваме възможността „тигърът“ също да се зарази).

Тайната се крие в това да не сме повлечени от инерцията, от становища и вярвания, за които дори не си даваме сметка, а те подкопават духа ни. Щом начинът ни на мислене е открит, със собствени стимули и правилно възприети убеждения, настроението ни неизменно ще бъде подходящо. А при точното състояние на ума се появяват ценности, които са подтик за безгранична вяра, способна да премести планини; вяра, която не е само теоретична абстракция, а предопределя ясно и логично поведение.

За да го постигнем обаче, не бива да се оставяме да ни обземат емоции и мисли, които не успяваме да контролираме. Длъжни сме да отворим пролука и да осъзнаем, че не сме всемогъщи, но не сме и безсилни.

От нас зависи да овладеем положението, като обърнем внимание и засилим своята убеденост. Оттам нататък страданието несъмнено е обречено на провал.

* Mindfulzen е термин, получен от съчетаването на mindfulness (метод в психологията, свързан с осъзнаването на момента) и на zen (на бълг. – дзен). – Бел. прев.

                                                    ПОРЪЧАЙ                                                                                             

Още от Откъси от книги

„Негативното мислене“ не е това, което мислите: За неговата сила, болестта и изцелението

Четем „Когато тялото казва НЕ“ от д-р Габор Мате

Книгата изследва единството ум – тяло и влиянието му върху връзката стрес – болест. Насърчава познанието и изцелението и може да промени живота...

Откъснати деца

Винаги има надежда!

Неврологичните разстройства в детска възраст имат много общи характеристики и често биват окачествявани като обучителни трудности или поведенчески нарушения, подтекстът на което...

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА