Неврологичните разстройства в детска възраст имат много общи характеристики и често биват окачествявани като обучителни трудности или поведенчески нарушения, подтекстът на което е, че основните симптоми засягат само поведението, а останалата част от развитието върви гладко и безпроблемно. Случаят не е такъв. Всяко разстройство е сложно и често засяга всички системи в организма. Науката обаче не предприема цялостен подход към търсенето на решение, а се фокусира само върху основния наглед проблем. СДВХ (Синдром на дефицит на вниманието) е проблем във вниманието и импулсивността. Дислексията е проблем при четенето. Аутизмът е проблем в социализацията и общуването. Никой не поглежда останалите проблеми на тези деца – проблеми, които биха могли да ни насочат към действителната причина. Аз обаче го направих и видях, че те обхващат всички системи в тялото, не само мозъка. Така се роди Програмата за баланс на мозъка.
Тези разстройства се проявяват с различни симптоми, но всъщност са един общ проблем – дисбаланс в мозъка. Това явление си има и име: Синдром на функционално откъсване, или нарушение на връзките, което ще рече, че определени области в мозъка и най-вече двете полукълба не са електрически балансирани или синхронизирани.
***
Само част от проблемите:
Има един факт, който е по-тревожен дори от епидемичното нарастване на проблемите в психичното здраве на децата – методите, които лекарите, психолозите и специалистите по поведенчески нарушения използват за диагностицирането и лечението на тези състояния – те не са се променили за повече от 50 години.
Какво става? И по-точно, какво не е наред? Няколко неща, бих казал:
■ Широкоразпространеното, но погрешно схващане, че състоянията, известни като аутизъм, синдром на Аспергер, СДВХ, дислексия и множество други детски неврологични проблеми, са отделни състояния без призната или обяснима причина, с изключение може би на генетичното предразположение.
■ Масово разпространеното, но погрешно мнение, че няма лечение за тези проблеми.
■ Безразборната употреба на лекарствени средства в психиатрията, които маскират симптомите, но не могат да решат проблемите, въпреки че са напълно решими.
■ Добронамерените учители и други специалисти, използващи академични подходи, които в действителност влошават състоянието на децата и може би неволно допринасят за зловещите статистики.
За родителите на дете с поведенчески, социални и/или обучителни нарушения диагнозата може да е съкрушителна. Обикновено им се казва, че причината за проблема е неизвестна, най-вероятно генетична, което ги кара да се чувстват още по-зле. Последният удар обаче идва с прогнозата: Няма лечение. При някои деца симптомите отшумяват с годините, при други се влошават. В най-добрия случай могат да се контролират с лекарства – психиатрични медикаменти, и както впоследствие ще разберат, с дълъг списък от странични ефекти и неизвестни дългосрочни последици.
***
Ново откритие в науката за мозъка – Синдром на функционално откъсване
Програмата за баланс на мозъка почива на клинично доказани открития, а именно, че не е задължително мозъкът на детето ви цял живот да функционира по същия начин, както сега. Установихме, че много деца могат да се възстановят от разстройства като аутизъм, СДВХ, синдром на Аспергер, дислексия и др., когато бъдат задоволени уникалните потребности на развитието им и действителните причини за нарушенията бъдат отстранени. Дори деца с най-тежки форми на тези разстройства могат да постигнат подобрение в поведенческо и академично отношение и да усвоят умения, които ще обогатят качеството им на живот.
***
Какво показват изследванията?
Полезността на Програмата за баланс на мозъка се потвърждава освен от хилядите истории на децата, преминали през нея, и от десетки научни изследвания, проведени през последните години както от мен и колегите ми, така и от други учени.
През 2009 г. малко след излизането на първото издание на Откъснати деца, с колегите ми поставихме началото на проекта Надежда за децата с аутизъм, посветен на изучаването на децата с неврологични разстройства и на популяризирането на резултатите от различни програми и терапии, включително Баланс на мозъка. Оттогава насам с колегата д-р Джери Лейсман сме публикували над дузина статии и сме участвали в написването на поне половин дузина учебници за СФО и връзката му с аутизма, СДВХ, дислексията и множество други детски неврологични състояния.
Едно от първите ни изследвания, публикувано в International Journal of Adolescent Medicine and Health, проследяваше 60 произволно подбрани деца, записани в Програмата за баланс на мозъка след независимо поставена диагноза СДВХ. Те преминаха тримесечната ни мултимодална програма, фокусирана върху стимулирането на дясното мозъчно полукълбо. В края на изследването всички те демонстрираха подобрение в повече от една област на дефицит, а 85% – статистически значимо подобрение в множество области на дефицит. Приблизително 60% подобриха постиженията си с най-малко две академични нива, а 35% – с четири или повече. Най-впечатляващото бе, че 82% вече не отговаряха на стандартните критерии за СДВХ.
ПОРЪЧАЙ
