„Пръстенът на нибелунга“ е преди всичко за забавление

„Пръстенът на нибелунга“ е преди всичко за забавление

 

Елена Павлова, автор на текста

Каква е целта на проекта – тетралогия по либретото на Вагнеровата опера Пръстенът на Нибелунга?

Операта е „тайнствено“ изкуство, което в последните десетина години преживява у нас (пък и не само) нов възход. На постановките на оперните театри в страната могат да се видят все повече млади хора – и същевременно си остава загадъчно и даже малко плашещо, особено за най-малките. Един от хубавите начини да се вкорени операта в живота на по-новото поколение е представянето й по съвременен и интересен начин... и ето ги Нибелунгите. Реакциите на хората спрямо тези книжки са безценни – даже само заради тях си струва удоволствието от съживяването на грандиозната история за Рейнското злато.

Шегувам се – разбира се, че основната цел на проекта е забавление: забавление за по-малките и за големите, които са млади по душа и обичат приказките. А Вагнер е създал такава чудесна приказка с Пръстена на нибелунга, че си струва тя да се превърне в красиви книги. Ако съдим по номинацията за Бисерче вълшебно 2014, Рейнско злато – първата част на проекта, изцяло е постигнала целта си да забавлява читателите!

По замисъл книгите са предназначени за деца. Променихте ли виждането си в процеса на работа? Какви хора биха си купили книгата?

Подвеждащо е да се твърди, че са „предназначени за деца“, понеже поне в България под „детска книга“ обикновено се подразбира творчество за 6–7-годишните. Докато това е приказно фентъзи за по-млада публика – за по-горната „детска“ категория. От самото начало проектът е започнал като адаптация на четири доста сложни опери в текст и рисунки, предназначени за младите читатели – разгръщането на създадената от Вагнер история в понятен и близък до съвременната младеж вид.

Кое е най-голямото предизвикателство в този проект?

Операта е извънредно специфично сценично изкуство, което набляга на героите и техните емоции, вътрешен свят и лични тълкувания за сметка на събитията от сюжета. Адаптирането обратно към история, в която важни са събитията, но са запазени емоциите и преживяванията на героите, лично за мен беше (и е) най-голямото предизвикателство на този проект.

Не мога да си представя как 15-часова опера може да се сгъсти до четири книги, при това за по-младия читател. Най-трудните и най-радостните моменти в този творчески процес?

Всъщност те не са никак малки книги и четенето им на глас навярно би продължило към 15 часа.

Най-радостният момент: едно писмо, в което се казва: „Благодаря за прекрасното пътешествие!“

Най-трудните моменти… Хм. Работата с екипа най-вероятно, понеже обикновено писателят просто пише и с това се приключва ролята му в създаването на томчето, но една такава книга в никой случай не я правиш сам: тя е съвместно дело с художника, с когото сме съавтори. Огромен дял има също редакторката, чиято роля е да помогне на историята да се роди, да разцъфне в най-хубавите си изречения и багри. Не на последно място е ролята на художествената дизайнерка на продукта, която странира и слива текст и илюстрации…

Тук ми се ще да разкажа една история – звъни ми телефонът точно когато стоя в магазинче за кукли. Провежда се разговор, по време на който майсторката на кукли все повече се ококорва и изчервява. В моите реплики се говори за събличане на мъж,… после за кръв. После за каручка, без която някак си трябва да се справим. Излишно е да казвам, че жената изобщо не повярва на оправданието ми, че съм обсъждала детска книжка с художника й.

Може ли човек да оцени Валкирия, ако преди това не е прочел Рейнско злато?

Ама, разбира се :)! Както оперите, така и книжките са самостоятелни, отделни истории, свързани най-вече чрез съществуването на самия Пръстен на нибелунгите и желанието на героите да го притежават.

Валкирия-та е напълно самостоятелна история, която се развива 16 години след събитията в Рейнско злато, по същия начин Зигфрид е самостоятелна история, която се развива 16 години след Валкирия. Залезът на боговете ще бъде книгата, която обединява другите три (образно казано) и ги превръща в една голяма, цяла приказка.

Какво да очакваме от следващите две книги: Зигфрид и Залезът на боговете?

Още вълшебни приключения, предполагам :). С илюстратора Пепи Станимиров сме си поставили за задача всяка следваща книга да надскача с нещо предишната.

Каква е Вашата област? С какво се занимавате – извън магиите, приключенията, страстите и неволите на хора, богове и джуджета в Нибелунгите?

И в реалния живот се занимавам с магии и приключения: превеждам фентъзи, фантастика и хорър и пиша в същите области. Последните ми излезли преводи са Конан на Робърт Хауърд (пълен сборник на произведенията за Конан в два тома) и Границата на Робърт Маккамън. От авторските книги през лятото видя бял свят книгата-игра Градска вещица, всеки момент ще излезе и сборникът ми Две луни.

Интервюто с Петър Станимиров прочетете тук.
Интервюто с Красимира Деспотова прочетете тук.
За книгата прочетете тук.
Мнението на един читател прочетете тук.

Категория: 

Още от Интервюта

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА