Петър Станимиров, автор на илюстрациите
Каква е целта на проекта – тетралогия по либретото на Вагнеровата опера Пръстенът на нибелунга?
Операта е сложно изкуство, което не всеки възприема лесно, а историята в Пръстенът на нибелунга е великолепна като приказка, легенда. Така че според мен не е честно една такава история да не достигне до повече хора – млади и стари. Това е и моята цел в този проект: с текст и рисунка преработеното либрето на Вагнер да достигне до повече хора във вид на книга.
А благодарение на човешкото любопитство хората, които са харесали книгите, сигурно ще се докоснат и до операта.
По замисъл книгите са предназначени за деца. Променихте ли виждането си в процеса на работа? Какви хора биха си купили книгата?
Книгите не са предназначени само за деца, просто са написани и нарисувани така, че да са достъпни за всички възрасти. Двамата с Елена Павлова непрекъснато се консултираме и внимаваме да не прехвърлим мярката на приличието и възпитанието. Това, че изданието е албумно – с повече илюстрации, не означава непременно, че е детска книжка.
Като цяло не съм променил виждането си, защото обмислям тази идея повече от двадесет години, но като техника – да. И се надявам всяка книга да става по-хубава от предишната.
Аз мисля, че всеки, който обича доброто фентъзи в хубаво и луксозно издание, ще поиска да притежава книгите на КИБЕА от цикъла Пръстенът на нибелунга.
Кое е най-голямото предизвикателство в този проект?
За мен единственото предизвикателство е количеството на илюстрациите. Иначе, като екип, мисля, че се сработихме идеално. Изобщо за мен е чест и удоволствие да работя с хората от издателство КИБЕА.
Не мога да си представя как 15-часова опера може да се сгъсти до четири книги, при това за по-младия читател. Най-трудните и най-радостните моменти в този творчески процес?
Но ето, че е факт! Книгата по никакъв начин не се конкурира с операта, тя просто я допълва. Освен това операта има адаптиран, съкратен вариант за деца.
За мен най-трудно беше началото, но радостта, че отново работя с Елена, е огромна и омаловажава всички трудности.
Радост и от огромно значение за мен е също работата ми с Красимира Деспотова – художествен редактор и графичен дизайнер на изданието. Качеството на хората, които участват в този проект, го прави лесен и приятен за работа.
Какво да очакваме от следващите две книги: Зигфрид и Залезът на боговете?
Това се питам и аз. Действието в книгите става все по-динамично, появяват се още нови герои, всяка следваща книга става все по-интересна и по-хубава. Според мен кулминацията в четвъртата книга ще е потресаваща! Да сме живи и здрави да стигнем до нея.
Може ли човек да оцени Валкирия, ако преди това не е прочел Рейнско злато?
Светът на Нибелунгите е един, но историите, въпреки че са свързани помежду си, са различни и спокойно могат да се четат самостоятелно. Освен това в началото на всяка следваща книга има кратко резюме на предходната. Та колкото човек да разбере за какво става дума в книгата – ще може, но дали ще успее да я оцени и хареса, не мога да кажа, защото е много индивидуално. Аз смятам Валкирия за свое лично постижение.
Каква е Вашата област? С какво се занимавате – извън магиите, приключенията, страстите и неволите на хора, богове и джуджета в Нибелунгите?
Аз съм художник, рисувам илюстрации за книги и комикси, работя по 10-15 часа на ден, нямам почивни дни. Скучен човек.
Допълнителна информация
#XmasKibea
